Как се ражда любовта
Една любов се ражда, без да пита
дали светът за нея е готов,
дали е тежка и сълзите ще са с дъх на болка,
или ще се превърне в шепа грях...
Дали за нея тука под звездите
има място, има път...
Дали светът ще я осъди,
ще ù даде ли право на живот...
Една любов с вятъра се ражда
и пронизва нашите сърца,
понякога е бриз и топъл вятър,
понякога е леден северняк...
Една любов се ражда денем, нощем...
Не пита кой е млад и кой е стар,
запалва огън и в една стихия
изгаряш ти без разум и без дъх...
И нашата любов така роди се
искряща, страстна, с бръчици от смях...
Луната бледа, непокорна
ни даде своя благослов...
Но за нас звездите бяха мъртви
в ложе от космичен студ
и грешна, непокорна, любовта ни
осъдена, без право на живот...
Но любовта се ражда, без да пита...
И няма начин да я спреш...
Но и не искаш... Аз не искам...
Искаме да се обичаме до смърт...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
