Как си, приятелю...
972
0
6
Как си?
Къде отиваш, бързаш ли за някъде напред?
Ще имаш ли минутка, да видиш тоз' куплет?
Или ще хукнеш сред живота, сред важните неща,
ще тичаш, ще се радваш, пропаднал с вик в нощта...
Ще имаш ли минутка ти залеза да видиш?
Ще имаш ли кога на пикник да отидеш?
Ще имаш ли сърце за златните моменти
или все още мислиш, че ти си диригента?
Държиш ли още палката със стинснати юмруци?
Вярваш ли, че имаш шанс небето да поучиш?
Премисляш ли съдбата си, препуснал по задачи
или успя да разбереш красивото що значи?
Бързаш, все припраян си, не спираш да помислиш,
за времето и хората не искаш да размислиш,
не можеш във съдбата си дори да се потърсиш,
не можеш във сърцето небесата да прегърнеш.
Не искаш да се спреш, в гората да отидеш,
безсмислено за теб е цветята да миришеш,
безсмислено е времето да губиш все напразно,
а смислено в живота погубен си, и празен...
Как си, по-добре ли си, намери ли минутка?
Погледна ли към слънцето, към бялата гугутка?
Препъна ли се тук, във рими безутешни
или си по задачи, къде - къде по- спешни...
Как си днес, приятелю, как си днес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
