Как верен не избрах веднъж?!
Имам нужда от разсейване
на болките и мислите, и чувствата,
мечтите ми са на изчезване,
като че във пропаст някаква съм пусната.
И изборите все са грешните,
от тези, дето най ме нараняват,
понякога се питам сън ли е...
уж само сладки сънища ми пожелават.
А времето като че ли е спряло,
а може даже да върви назад
и кара ме да преживявам
на всички бивши сторения ад!
Поставя ме на второ място
в сърцето на обичания мъж,
моето пък бие бясно...
как верен не избрах веднъж?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
Поздрави!!
