Jul 23, 2012, 2:28 PM

Как верен не избрах веднъж?!

  Poetry » Love
881 0 3
Имам нужда от разсейване  на болките и мислите, и чувствата, мечтите ми са на изчезване, като че във пропаст някаква съм пусната.   И изборите все са грешните, от тези, дето най ме нараняват, понякога се питам сън ли е... уж само сладки сънища ми пожелават.   А времето като че ли е спряло, а може даже да върви назад и кара ме да преживявам на всички бивши сторения ад!   Поставя ме на второ място в сърцето на обичания мъж, моето пък бие бясно...

как верен не избрах веднъж?! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...