Както преди

2.08.2024 г., 22:41 ч. 2024-08-03T21:21:45+03:00

Поезия » Философска

230 2 2

Ако някога дойдеш

Ще носиш в ръцете си мъка

Надиплена в студените дни

Ще разкажеш за вятъра бурен

Как триеше твойте сълзи.

Ще носиш в очите жарава

Която си криел в мечти

И ще търсиш във мрака злокобен

Мойте тъжни очи.

А пламне ли огънят буен

Ще стане светло, както преди

Ще ми разказваш смешни истории

Измислил ги, днеска в зори.

Измислил за да не ме заболи.

Ще ме познаеш по блузката бяла

По плачещите, тъжни очи

Събрали всичките горчиви дни

Ще ме познаеш по усмивката блага

Която, както някога ще заблест

Тя, не ти измени!

Ти, само дойди! Обич Моя!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2024-08-03T16:36:02+03:00

Много прочувствен стих, Мария! Поздравления!
M1234567891 (Миночка Митева)

2024-08-03T10:06:00+03:00

Хубаво е, Мария! Истинско и сърдечно, подплатено с копнеж и мечти! Хареса ми!