Както преди
Ако някога дойдеш
Ще носиш в ръцете си мъка
Надиплена в студените дни
Ще разкажеш за вятъра бурен
Как триеше твойте сълзи.
Ще носиш в очите жарава
Която си криел в мечти
И ще търсиш във мрака злокобен
Мойте тъжни очи.
А пламне ли огънят буен
Ще стане светло, както преди
Ще ми разказваш смешни истории
Измислил ги, днеска в зори.
Измислил за да не ме заболи.
Ще ме познаеш по блузката бяла
По плачещите, тъжни очи
Събрали всичките горчиви дни
Ще ме познаеш по усмивката блага
Която, както някога ще заблести
Тя, не ти измени!
Ти, само дойди! Обич Моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
