Mimoza20
98 резултата
Не съм, жената, която сутрин ти будиш
Която ще любиш докрай.
Аз съм твоята песен в сърцето
Най-нежният полъх довян.
Ти, ще идваш при мене внезапно ...
  31 
Приюти ме в нашето лято
Да тичам на воля в страстта
Да бъда аз птичка, която
Полита към тебе в нощта.
Не мога да чакам други сезони ...
  36 
Само с тебе искам да говоря
Усмихнат си, приличаш на мечта
Дори библейска книга да разтворя
Пак твоето име там ще прочета.
Притихнала в бръчките ти тъй-красиви ...
  57 
Стенеше Земята ,, обновена,,
Изглеждаше разпъната и разкривена
Потресена от вик за помощ
Ръцете си протегнах в немощ.
Викът и грохот безпощаден ...
  136 
Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш, ...
  85 
Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо ...
  121 
Тиха песен съм, събудена от здрача
Понесена от лъч в утринна роса
Дойдох да те прегърна и заплача
Сълзите ми са дар за обичта!
Заморена съм, но следвам те, не спирам ...
  184 
Самотните хора познавам
В очите те нямам сълзи
С чувствата много внимават
В душата им дръзки мечти.
Самотни, но винаги горди ...
  162 
Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
  147 
Душата ми е бяло разстояние
Само, безбрежно, синкаво море
Смехът ми, цяло състояние
Хвърчилото на весело сърце
Крадци, намират се отдавна ...
  282 
Честита Баба Марта!
Дано да е усмихната и по-щастлива.
Дори от розов храст... по закачлива.
Дано да не натрупа сняг.
Ще ни натъжи отново пак. ...
  131 
Прегръщам те! Дори се вричам!
Дали да вярвам, че вече се смили
Очите ти! Аз много ги обичам!
Огряват ме с топлите лъчи.
Пресъхнали реки в душата ти откривам ...
  429 
Пропаст е душата ми свенлива
Мълчание в себе си е притаила
Гонят се в нея бурни страхове
Лудуват в нея и студени ветрове.
Не си я пожелавай, много е студена ...
  443 
Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам ...
  483 
Лятото с тъгата, мълчалива
Топлите ръце наивно, скрила
Косите ми, разпуснати, смутени
Мечтите ми, отлитнали, стопени.
В зениците ми, пътища незнайни ...
  293 
На митинг, хората са смели
Мислят, към доброто да вървят
Имат някакви, неясни цели
Искат времето да завъртят.
Така ще бъде само на площада ...
  220 
Не ме тласкай любов да надничам
През затворени, тежки врати
От живота, без теб се отричам и
Спохождат, ме луди мечти.
Ти си блудница ходиш навред и ...
  203 
Тясната уличка вечер
Се смалява от мрака почти,
Приближава от мисли отвлечен
Самотният пътник встрани.
Той си знае, че свърши ли мрака, ...
  420 
Аз не съм като други жени
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била ...
  460 
Вечер пия с Боговете
Наливат ми от техните вина
Да мога, да забравя страховете
Повели ме към бездната сама.
Блажено ме поглеждат в очите ...
  672 
Снахата ми изпрати телеграма...
Ела! Не мога да посрещна двама
Първо, ти, свекърво скъпа, мила
За тебе много съм се затъжила.
Свекърът да пази къщата голяма ...
  384 
Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля ...
  432 
Аз не броях години и наздравици
Не бях щастлива винаги с това
Срещах хора само с раници
Разменяхме най-искрени слова
Пътувах дълго през живота ...
  444 
Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето ...
  221 
На двора посадих дръвчета
Лозите подредиха по две
Сега по тях щастливите връбчета
Се гушват от студени ветрове.
Това навярно е мотив да се разсмее ...
  516 
Не бива да съм все нещастна
Да връщам спомени назад
На мъката да бъда съпричастна
Да не пребъде скръбният ми ад!
Трагичните несгоди изживявам ...
  800 
Стремителна, дълбоко под водата
Невидима, готова за войната
Бойци на вахтата неспирно бдят
Вражески сигнали наблизо и кръжят.
Командирът строг, вглъбен ...
  222 
Толкоз много светове събрани
Помнят хората избрани
Как водят другите с хомот
Не пощадили ни един живот.
Мислите са в миналите векове ...
  927 
Напусна ме светът чаровен
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва ...
  439 
Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...
  294 
Сине мой, очите си изгледах
На портата приведена стоя
С майчината обич те отгледах
Сега неспирно тъжни дни броя!
Ще ме изправиш и прошепнеш, мамо ...
  451 
Aз знaя...
Имa мaлко слънце, което
Изгрявa сaмо в твоите очи
Имa дaлечно момиче, което
Тъгувa сaмо зa тези лъчи! ...
  387 
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
  346 
Работа си търсят постоянно
В това време толкова нехайно
Нямат ни парички, ни късмет
Ех, веднъж да сложат дните в ред!
Тя учителка е по литература ...
  471 
Замина без да се сбогува
На фронта душата му тъгува
Оставил своя снимка и кокиче
Очакваше дете момиче.
Пътят си незнаен към смъртта поел ...
  407 
Стаята е празна.
На тази снимка прегърнал си ме ти.
Легло и масичка, на нея нощна лампа.
Не свети, ни луна, ни светлини!
Прозрачна стая. ...
  1011 
Обичат ни децата примирено
Гледат ни в очите възхитено
Бързат да се разделят с нас
Свободни от родителската власт!
Децата ни порастнали в мълчание ...
  369 
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето ...
  320 
Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава, ...
  505 
Неуките и бедните изстрадали и побелели
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали ...
  420 
Предложения
: ??:??