Обичам, мразя,
презирам, боли...
Съвеста си газя,
ти не би го
направил, нали?
Надменно ще гледаш
как пропадам, отстрана.
А беше ангел в очите ми...
Но вече нищо не остана...
няма съчувствие,
любов нито жал.
Сега, като всички,
хвърляш подире ми кал.
© Стеси Всички права запазени