Aug 15, 2007, 9:53 AM

Както тях, Любими...

Poetry

606 0 1

Обичам, мразя,
презирам, боли...
Съвеста си газя,
ти не би го
направил, нали?
Надменно ще гледаш
как пропадам, отстрана.
А беше ангел в очите ми...
Но вече нищо не остана...
няма съчувствие,
любов нито жал.
Сега, като всички,
хвърляш подире ми кал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Love (Ванина)

Тъжно,но ще го превъзмогнеш!!!

2007-08-15T12:52:49+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0