Каква жена!
Не знам дали е сън.
Дали е смърт или спасение.
Каква жена премина вън,
Та всичко стана без значение.
Усмихна се.
Смехът ѝ – звън.
Сълзите ѝ са предопределение.
Аз в себе си ли съм или не съм.
Каква жена!
Какво земетресение!
© Бисер Бойчев Всички права запазени