12.04.2007 г., 21:22 ч.

каквато бях тогава... 

  Поезия
1037 0 3

Била съм някога щастлива,

имах приятели, любов и красота,

имах и теб, но не го разбирах,

докато всичко в ледена картина не замря...


Мислех, че не мога да заплача,

че безчувсвено е станало моето сърце,

че да го разбият няма начин,

но била съм само глупаво дете!


И усещам, че не мога с тази рана да живея,

че е невъзможно болката да понеса,

всеки ден като забравен въглен тлея

и не зная до кога ще издържа!


А не знам къде си и с кого си,

не знам мислиш ли за мен,

знам, че винаги ще чакам

да се върнеш някой ден!

© Елица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??