каквато бях тогава...
Била съм някога щастлива,
имах приятели, любов и красота,
имах и теб, но не го разбирах,
докато всичко в ледена картина не замря...
Мислех, че не мога да заплача,
че безчувсвено е станало моето сърце,
че да го разбият няма начин,
но била съм само глупаво дете!
И усещам, че не мога с тази рана да живея,
че е невъзможно болката да понеса,
всеки ден като забравен въглен тлея
и не зная до кога ще издържа!
А не знам къде си и с кого си,
не знам мислиш ли за мен,
знам, че винаги ще чакам
да се върнеш някой ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
