каквато бях тогава...
Била съм някога щастлива,
имах приятели, любов и красота,
имах и теб, но не го разбирах,
докато всичко в ледена картина не замря...
Мислех, че не мога да заплача,
че безчувсвено е станало моето сърце,
че да го разбият няма начин,
но била съм само глупаво дете!
И усещам, че не мога с тази рана да живея,
че е невъзможно болката да понеса,
всеки ден като забравен въглен тлея
и не зная до кога ще издържа!
А не знам къде си и с кого си,
не знам мислиш ли за мен,
знам, че винаги ще чакам
да се върнеш някой ден!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Todos los derechos reservados
