Какво
какво му е на
живота - стихове и
душа-сирòта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
7.11.2017 г., 8:27
Коментари
Коментари
-
-
И гола ду̀ша да е сàмо, чиста ли е, ще да преживее...
Сѝрота душà
не сѝ и аз, стихът, теб
ще те утешà... -
-
Избор на редактора
Душа
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Стаи за... отдих
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ребро над сърцето
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
