3.09.2017 г., 16:43

Какво да ви кажа

1.2K 1 1

Какво да ви кажа?

Страховете си искам да смажа,

мислите си да подредя

и себе си с мир да даря.

 

Дните са такива…

Умът ни отказва да смила…

Изведнъж се оказваме в клетка,

живеем живот на рулетка…

 

Зарити сме от ненужни вещи,

разочаровани сме от думи и срещи.

Сутрин слагаме на лицето си грим,

а нощем не можем спокойно да спим.

 

Търсим отговор на въпроси,

а душата ни покой проси.

Разрешаваме проблеми – малки и големи,

но за истински неща оставаме неми.

 

Все бързаме… Нека се спрем!

Време ни трябва!

Нов път да изберем,

не да се влачим по корем.

 

 

 

Посоката да променим,

усмивки с ближния да разменим,

болката да споделим,

и уверено напред да продължим.

 

В очите си да запалим пламък

зад гърба си да хвърлим камък,

грешките си да простим,

със себе си да се помирим.

 

Какво да ви кажа?

Страховете си ще покоря!

От едно до сто сега броя

вярата ще утроя.

Винаги има надежда,

ако главата поглед не свежда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...