Какво да ви кажа?

Страховете си искам да смажа,

мислите си да подредя

и себе си с мир да даря.

Дните са такива…

Умът ни отказва да смила…

Изведнъж се оказваме в клетка,

живеем живот на рулетка…

Зарити сме от ненужни вещи,

разочаровани сме от думи и срещи.

Сутрин слагаме на лицето си грим,

а нощем не можем спокойно да спим.

Търсим отговор на въпроси,

а душата ни покой проси.

Разрешаваме проблеми – малки и големи,

но за истински неща оставаме неми.

Все бързаме… Нека се спрем!

Време ни трябва!

Нов път да изберем,

не да се влачим по корем.

Посоката да променим,

усмивки с ближния да разменим,

болката да споделим,

и уверено напред да продължим.

В очите си да запалим пламък

зад гърба си да хвърлим камък,

грешките си да простим,

със себе си да се помирим.

Какво да ви кажа?

Страховете си ще покоря!

От едно до сто сега броя

вярата ще утроя.

Винаги има надежда,

ако главата поглед не свежда!