Какво й чудо станало в Откровенову селу гуляму/народна песен/
Какво й чуду станалу в Открувенову, селу гуляму
(народна песен)
(дъ съ пей веселу на млогу гласуве)
Питъш мъй, мале, разпитвъш,
що ми съй червени учите,
що ми съ приплитат краката,
що съм зъ нива закъснял,
що съм на нива ни утишъл.
Снощи съм, мале, утишъл
в Открувенову, селу голямо,
чи какво съм, мале, там видял,
какво съм, мале, приживял,
ни могъ да ти разкажа.
Там съ й мале отворила
кръчма гуляма, хубава,
"Пиперуденуту" и казват,
пък тя съ "Луди пиперуди" нарича.
Там съм ги, мале, заварил
дур двеста триста пуйтеси
и ощи толкуз пуйети,
хуро, мале, играят,
хуро, мале, пуйтично.
Най-отпред играй баба Мара,
тя си хурото водиши,
водиши и разхождаши,
чи ни мой нея радиу
да я надприкажи,
чи ни мой вестник да я надпиши.
Ду нея тропа баш кмета,
баш кмета Романтика,
чи съ гу зъ кмет избрали
щоту й млогу устатен,
устатен, мале, пуетен.
Ду тях върви баба Върба
Тилифунистката и викат,
щот гулям мирак имала,
кът на чича Денча мерака,
пу тилифон дъ гувори,
пу тилифона дъ пъшка
млогу пари дъ изкарва,
до тях съ й мале фанала
една ми още пуйтеса
тя ги сичкити цалуваше
и сичките ги пригръщаше -
Лунна сянка и викаха.
Ду тях тропа, путропва
Комоцио - млад юнак,
млад юнак, млада изгора,
с двата крака тропаше,
с двете ръце пишише,
чи си лаптопъ носиши
и си стихуви ридеши
кът ситен бял маргарит.
И аз съ, мале, ду тяф фанах
и със тях, мале, хуро играх,
чи съм съ й, мале, измурил,
измурил, мале, закъснял,
затуй съм съ, мале, аз успал
и на нива ни съм утишъл.
(народна песен)
(дъ съ пей веселу на млогу гласуве)
Питъш мъй, мале, разпитвъш,
що ми съй червени учите,
що ми съ приплитат краката,
що съм зъ нива закъснял,
що съм на нива ни утишъл.
Снощи съм, мале, утишъл
в Открувенову, селу голямо,
чи какво съм, мале, там видял,
какво съм, мале, приживял,
ни могъ да ти разкажа.
Там съ й мале отворила
кръчма гуляма, хубава,
"Пиперуденуту" и казват,
пък тя съ "Луди пиперуди" нарича.
Там съм ги, мале, заварил
дур двеста триста пуйтеси
и ощи толкуз пуйети,
хуро, мале, играят,
хуро, мале, пуйтично.
Най-отпред играй баба Мара,
тя си хурото водиши,
водиши и разхождаши,
чи ни мой нея радиу
да я надприкажи,
чи ни мой вестник да я надпиши.
Ду нея тропа баш кмета,
баш кмета Романтика,
чи съ гу зъ кмет избрали
щоту й млогу устатен,
устатен, мале, пуетен.
Ду тях върви баба Върба
Тилифунистката и викат,
щот гулям мирак имала,
кът на чича Денча мерака,
пу тилифон дъ гувори,
пу тилифона дъ пъшка
млогу пари дъ изкарва,
до тях съ й мале фанала
една ми още пуйтеса
тя ги сичкити цалуваше
и сичките ги пригръщаше -
Лунна сянка и викаха.
Ду тях тропа, путропва
Комоцио - млад юнак,
млад юнак, млада изгора,
с двата крака тропаше,
с двете ръце пишише,
чи си лаптопъ носиши
и си стихуви ридеши
кът ситен бял маргарит.
И аз съ, мале, ду тяф фанах
и със тях, мале, хуро играх,
чи съм съ й, мале, измурил,
измурил, мале, закъснял,
затуй съм съ, мале, аз успал
и на нива ни съм утишъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Майк Всички права запазени
