rozita-p (Росица)
120 1324
21.12.2011 г., 13:11 ч.

Какво като... 

  Поезия
1256 2 30

                                                                                 „Какво, че бог съм... Тя е атеист.”

                                                                                  Красимир Костадинов

 

И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -

небето е решило да се прави на море.

Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен,

а дъното с притворство Титани-чно ме зове.

 

Какво като съм бисер. Той е просто друга мида,

над друга песъчинка е издигнал своя дом.

И някак не върви при него, ей тъй, да отида,

съкровищата, знаете, са с фобия към взлом.

 

Какво като съм слънце. Той е скитаща планета

и моето притегляне над него няма власт.

Какво като умея да обичам цяла вечност -

той би сменил вселена за 60 секунди страст.

 

Но все пак се надявам. И се уча да съм атом,

мастилено-нищожна да попия в празен лист.

Щом явно няма как да бъда неговото лято,

извънсезонно в някой стих поне да ме роди.

 

21.12.2011 г.

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??