Какво като...
„Какво, че бог съм... Тя е атеист.”
Красимир Костадинов
И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -
небето е решило да се прави на море.
Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен,
а дъното с притворство Титани-чно ме зове.
Какво като съм бисер. Той е просто друга мида,
над друга песъчинка е издигнал своя дом.
И някак не върви при него, ей тъй, да отида,
съкровищата, знаете, са с фобия към взлом.
Какво като съм слънце. Той е скитаща планета
и моето притегляне над него няма власт.
Какво като умея да обичам цяла вечност -
той би сменил вселена за 60 секунди страст.
Но все пак се надявам. И се уча да съм атом,
мастилено-нищожна да попия в празен лист.
Щом явно няма как да бъда неговото лято,
извънсезонно в някой стих поне да ме роди.
21.12.2011 г.
© Росица All rights reserved.
