rozita-p
120 резултата
В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
  417 
Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв. ...
  416 
Имаше някога такава "щафета" по едно стихотворение на Смиф. Не знам дали пак ще има, но стихотворението на daizy-crazy ме доведе до ето това:
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря. ...
  3239  27 
нещо като отговор :)
Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги, ...
  789 
От някакъв съвсем случаен дъжд
заченах безпосочна пеперуда,
заченах липса на узряла ръж,
заченах път, по който да се губя,
заченах акрофобни* върхове, ...
  958  13 
Тя има естествено синя коса
и обувки с развързани връзки.
Когато е тъжна, сънува на глас,
после има мастило по пръстите.
Понякога ражда пленени слънца ...
  1060  14 
на magnum
Живее в многохилядния град
отшелникът от пясъчния замък.
Не е прегърбен старец белобрад -
душата му единствено е стара. ...
  1052  15 
Навярно е от вятъра, навярно е
от зъзнещите октомврийски вечери,
но с някакво безмълвно отчаяние
отронват сухи сълзи в парка кестени.
И тази есен, толкова безбагрена, ...
  996  16 
Nothing
but a whimsical and nowhere bound play with the melody of words.
A gentle wind(ow) whispers in despair
That losing you could only be compared
To losing sight of all the joyful streets ...
  1437 
Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…
Милорад Павич
Пълна съм догоре с изречения.
Пълна съм догоре, ще се пръсна.
Всичките ми премълчани мнения ...
  1355  26 
Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен, ...
  1172  10 
106
Сега, когато си чета сонетите,
нанизани от Уил като гердан
и гледам как се мъчат днес поетите
да предадат любовния му плам, ...
  1272  11 
Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си ...
  1518  32 
На Иво (Jesus), който знаеше наизуст
всички текстове от “Jesus Christ Superstar”.
И не само тях.
Имах свой, имах личен Исус.
Беше някога. Беше отдавна. ...
  2375  21 
За какво ми е тази тъга -
безпосочна, априлски отнесена?
Затова ли, че пак пролетта
ми е есенна?
И дъждът, като ничий любим, ...
  1037  14 
Отговорът на въпроса или... въпросът на отговора - както ви харесва
За какво ли си мислят ръцете,
уморени след дългия ден?
За безбройните офис щафети
с документи предадени – взети, ...
  1166  17 
Тя е сигурно луда (но не точно луда за връзване),
просто ходи сама и сама нещо все си говори.
И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане
сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори
с много страст с опоненти, за другите просто невидими. ...
  1190  19 
(пропастта била небе отблизо)
На К., която ми липсва.
Into the Blue
Така е синьо, господи, но не
с цвета сапфирен в юлските ти нощи. ...
  1126  21 
Тихо, тихо! Тя още е будна.
И макар и да стиска очи,
не пристига сънят. Нищо чудно
спотаен в късче страх да мълчи,
плахо взрян във подутите устни ...
  2304  28 
От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин, ...
  2934  35 
„Какво, че бог съм... Тя е атеист.”
Красимир Костадинов
И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -
небето е решило да се прави на море.
Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен, ...
  1254  30 
Губя те. На капки. До пресъхване.
Стичаш се обратно във системата.
Вените ми викат до задъхване,
че кръвта отдавна им е бреме.
Казаха, че щял да си различен и ...
  1051  18 
С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама ...
  2629  42 
Ребята, напишите мне письмо
Братлета, напишете ми писмо
Мой первый срок я выдержать не смог, -
Мне год добавят, может быть - четыре...
Ребята, напишите мне письмо: ...
  3590  22 
Понякога мирише на озон,
кръвта поляга ниско и във вените
e мълчаливо като в пантеон,
напуснат от душите на умрелите.
И губя се из този лабиринт, ...
  1077  24 
За вдъхновение на настоящата творба послужи едно от Честъртъновите стихотворения "Балада за самоубийството"
http://www.poetry-online.org/chesterton_ballade_of_suicide.htm
в което най-общо става ясно, че лирическият герой няма никакво намерение да се самоубива. Римната схема, (както и баладичната фор ...
  3966  16 
Стои на стената до зала „България”,
навярно рисуван с шаблон,
без никаква връзка с това полушарие,
самотен и ивичест слон.
Минават край него забързани хората ...
  1056  13 
Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине, ...
  2686  32 
Има малко есен - там, във всяко лято,
мека като звук от падащо листо,
вдянала невидим, здрав конец от злато
в крайчеца на всяка пърхаща любов.
В сладките въздишки, в устните горещи, ...
  1343  29 
Той е объл – досущ като лято,
гръб огънало в опит за мост -
с майско слънце и дъжд под петата,
с длан върху септемврийската нощ.
Той е топъл и пълен с надежда, ...
  1259  13 
Червени обувки завинаги
Тази нощ милостиво луната отново
спусна релси по белия гипсов таван
чак до онзи перваз със прозорец отворен -
колко малко е нужно да стигнеш дотам! ...
  2004  24 
пуканки :)
Шуми, жужи, набъбва сайтът,
пращи по шева от любов
и всеки търси прочит нов:
„любов” римува се със „зов”, ...
  1643  30 
На съпруга ми
Докато спиш, на пръсти по дъха ти
се шмугвам във небето от лунúчки.
Отдавна е излишно да ми търсиш
небесни светила – аз имам всички ...
  1026  26 
A Dream Within A Dream
by Edgar Allan Poe
Сън в съня – пародиен превод
по Едгар Алън По
Take this kiss upon the brow! ...
  2738  11 
Така и не изпратих най-последното писмо.
Преди да лепна плика, ме застигна новината,
че няма пощальон, разпределен до туй местó,
където си заминал без билет за наобратно.
Увиснаха в ума ми безтегловни редове - ...
  1542  16 
Как се вика муза?
Жално, жално клепам -
все едно медуза
в мозъка ми лепне.
Стихчето ми късо, ...
  1381  24 
Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт ...
  1144  15 
Бях жилава дивачка, само цвят,
по-ситен и от полска маргаритка,
по всеки вятър ръсех птичи смях,
погалеше ли тънките ми плитки.
След всеки пътник пращах рошав взор, ...
  1724  38 
Лицето ми - бонбон, гръдта – ескимо с ягоди,
а ти – чевръст гладник, наточил сладък зъб,
обсаждаш ме с ликьор и вишни шоколадови...
Ще падне страшен пир, но не от моя пъп!
Прицелил си се май в черешката на тортата, ...
  971  12 
Чакай ме, лято, ще дойда. Залутах се малко,
беше отдавна, но още ме помниш, нали?
Пътят бе дълъг, а времето някак печално
се умълча по последните мои ъгли.
Чакай ме, лято, спусни милостиви къдрици ...
  1331  18 
Предложения
: ??:??