Разказваше ми, помня, мама,
че аз съм бил роден със "риза”*.
Тя, милата, не ще ме мами.
Та, късметлия съм, излиза...
В годините назад се връщам –
късметът бил е все със мене.
Съдбата с обич ме прегръща
и нямах никакви проблеми.
Веднъж се сринах от топола,
преди това - от слива, круша...
В обора пък ядосах вола
и щеше да ме изтърбуши!...
Във плевника напалих огън,
от пламъка ме дръпна бате.
И в кладенец да сляза мога,
но зле от дядо си изпатих.
И рой пчели веднъж нападнах,
а те си отмъстиха здраво.
В клинична смърт от тях изпаднах,
eдва се после оборавих**...
В живота доста ми вървеше.
И всичко беше ми изправно.
Съдбата неотлъчно бдеше
да не погина аз безславно.
Премеждия – едно след друго,
късметът всеки ден бе с мене!
Когато се сдобих с съпруга,
тогаз настъпиха проблеми.
Съдбата фръцна се тогава,
или късметът се износи?...
На произвола ме остави -
последствията днес си нося....
И ето ме пред вас - изгризан,
до грам, до шушка - без остатък!...
Какво като роден съм с "риза"?
Един живот е!...И е кратък!...
---------
* - когато бебето се роди, обвито с част от плацентата. Смятало се е, че тези деца ще бъдат късметлии в живота.
** - съвземам се, идвам на себе си.
© Роберт Всички права запазени
Поздрави и от мен!...