Тъжна съм, когато ти не си до мен.
Когато други те обичат безметежно.
Когато си далечен сън или рефрен 

от  отминалите ни  години само.

Тъжна съм, но какво ли от това?
За теб съм може би магия?
Или кратка влюбена игра
с пъстроцветност от небето синьо...

Каква съм? Може би пожар?
Или огън, стоплящ ти душата?
Или само миг от вечността,
докоснал те със любовта голяма?

Какво ли съм?


Галина Москова

23.11. 2011година