Тъжна съм, когато ти не си до мен.
Когато други те обичат безметежно.
Когато си далечен сън или рефрен
от отминалите ни години само.
Тъжна съм, но какво ли от това?
За теб съм може би магия?
Или кратка влюбена игра
с пъстроцветност от небето синьо...
Каква съм? Може би пожар?
Или огън, стоплящ ти душата?
Или само миг от вечността,
докоснал те със любовта голяма?
Какво ли съм?
Галина Москова
23.11. 2011година
© Галина Москова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
