Какво ми каза гарванът на По
Съдбата е стоманен коридор
във лабиринт побрал се в къс мираж...
Животът е илюзия с простор
побиращ се във два на два кофраж.
Събраното по пътя ни богатство
по-леко е от пръст в една лопата...
За него няма и прашинка място
във нуждите ни... щом сме под земята...
И тъй спестеното е само пропиляно
измерено във мигове пропуснати,
че щастието не се измерва с грамове.
От златото далеч по-топлят устните,
които Любовта по нас прокарва!
Така говорят мъдреците в вековете,
но кой ли някога на мъдростта пък вярва?
Палачи черни, кръстове ковете -
На тях човека сам ще се разпъне,
тъй както прави го откакто е такъв...
Съдбата следва път и да се сбъдне
той трябва да пролее свойта кръв.
*****
И тези думи тук погълна ги мълчанието.
И само гарванът на По разкъсал своя коридор
далеч във времето, досети се за станалото,
и уморено-отегчено каза вечното си: "Nevermore"...
02.09.2018.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
