1.07.2008 г., 20:29

Какво ми остана след теб

2K 0 14

Две чаши, пресушени от вино,

догарящ фитил на свещта,

задъхан миг, любовно вълнение,

отключен порив... и вик. Тишина.

Изтръпнали устни, позатихващи вени,

пулсиращи мисли, смутено сърце,

глухи стъпки, през рамо отекващи,

криволичещи сенки... празнота и тъга.

Хаос, шарещ в главата ми замъглена,

звезден спомен, скътан в сърце,

капки дъжд във душата сломена,

очи, пълни с тревога... и две празни ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...