Две чаши, пресушени от вино,
догарящ фитил на свещта,
задъхан миг, любовно вълнение,
отключен порив... и вик. Тишина.
Изтръпнали устни, позатихващи вени,
пулсиращи мисли, смутено сърце,
глухи стъпки, през рамо отекващи,
криволичещи сенки... празнота и тъга.
Хаос, шарещ в главата ми замъглена,
звезден спомен, скътан в сърце,
капки дъжд във душата сломена,
очи, пълни с тревога... и две празни ръце.
© Здравка Бонева Всички права запазени
С обич!!!