Две чаши, пресушени от вино,
догарящ фитил на свещта,
задъхан миг, любовно вълнение,
отключен порив... и вик. Тишина.
Изтръпнали устни, позатихващи вени,
пулсиращи мисли, смутено сърце,
глухи стъпки, през рамо отекващи,
криволичещи сенки... празнота и тъга.
Хаос, шарещ в главата ми замъглена,
звезден спомен, скътан в сърце,
капки дъжд във душата сломена,
очи, пълни с тревога... и две празни ръце.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
