Две чаши, пресушени от вино,
догарящ фитил на свещта,
задъхан миг, любовно вълнение,
отключен порив... и вик. Тишина.
Изтръпнали устни, позатихващи вени,
пулсиращи мисли, смутено сърце,
глухи стъпки, през рамо отекващи,
криволичещи сенки... празнота и тъга.
Хаос, шарещ в главата ми замъглена,
звезден спомен, скътан в сърце,
капки дъжд във душата сломена,
очи, пълни с тревога... и две празни ръце.
© Здравка Бонева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
