25.04.2017 г., 19:02

Какво му трябва на човек

5.2K 31 56

Какво ми трябва, за да съм добре?

Приятели, едно сърце, китара...

Очите на доброто ми дете,

ръцете на родителите стари,

гласът на по-голямата сестра

и песните, които двете пеем,

морето от едната ми страна,

Балканът, който вечно ще копнея...

Какво ми трябва? Раница и път,

гальовно слънце, птици, пеперуди,

а вечерта – легло, уютен кът,

да гледам как звезди танцуват лудо. 

И в кратката омая на нощта,

когато с нежна обич ме целуваш,

да знам, че имам всичко на света,

защото си до мен и съществуваш!

И ако трябва в утрешния ден

да си отида от земята стара,

ще кажа просто, беше чест за мен, 

че имах теб, дете, приятели, китара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво - докато четох се усетих "на път" усетих раницата на гърба си и чух китарата в ушите си !!! "Крия " го в "Любими" !!!
  • Това му трябва на човека
  • Вот именно это и нужно - !
  • Трогателно, мило и истинско! Просълзи ме!
  • Благодаря за хубавите думички на Марина, Величка, Пастирката на светулки, Симонти, Валентин и Деница! Какво му трябва на човек - да докоснеш душата на някого и той да погали твоята...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...