Apr 25, 2017, 7:02 PM

Какво му трябва на човек

  Poetry » Other
5.2K 31 56

Какво ми трябва, за да съм добре?

Приятели, едно сърце, китара...

Очите на доброто ми дете,

ръцете на родителите стари,

гласът на по-голямата сестра

и песните, които двете пеем,

морето от едната ми страна,

Балканът, който вечно ще копнея...

Какво ми трябва? Раница и път,

гальовно слънце, птици, пеперуди,

а вечерта – легло, уютен кът,

да гледам как звезди танцуват лудо. 

И в кратката омая на нощта,

когато с нежна обич ме целуваш,

да знам, че имам всичко на света,

защото си до мен и съществуваш!

И ако трябва в утрешния ден

да си отида от земята стара,

ще кажа просто, беше чест за мен, 

че имах теб, дете, приятели, китара!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво - докато четох се усетих "на път" усетих раницата на гърба си и чух китарата в ушите си !!! "Крия " го в "Любими" !!!
  • Това му трябва на човека
  • Вот именно это и нужно - !
  • Трогателно, мило и истинско! Просълзи ме!
  • Благодаря за хубавите думички на Марина, Величка, Пастирката на светулки, Симонти, Валентин и Деница! Какво му трябва на човек - да докоснеш душата на някого и той да погали твоята...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...