Apr 25, 2017, 7:02 PM

Какво му трябва на човек

  Poetry » Other
5.2K 31 56

Какво ми трябва, за да съм добре?

Приятели, едно сърце, китара...

Очите на доброто ми дете,

ръцете на родителите стари,

гласът на по-голямата сестра

и песните, които двете пеем,

морето от едната ми страна,

Балканът, който вечно ще копнея...

Какво ми трябва? Раница и път,

гальовно слънце, птици, пеперуди,

а вечерта – легло, уютен кът,

да гледам как звезди танцуват лудо. 

И в кратката омая на нощта,

когато с нежна обич ме целуваш,

да знам, че имам всичко на света,

защото си до мен и съществуваш!

И ако трябва в утрешния ден

да си отида от земята стара,

ще кажа просто, беше чест за мен, 

че имах теб, дете, приятели, китара!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво - докато четох се усетих "на път" усетих раницата на гърба си и чух китарата в ушите си !!! "Крия " го в "Любими" !!!
  • Това му трябва на човека
  • Вот именно это и нужно - !
  • Трогателно, мило и истинско! Просълзи ме!
  • Благодаря за хубавите думички на Марина, Величка, Пастирката на светулки, Симонти, Валентин и Деница! Какво му трябва на човек - да докоснеш душата на някого и той да погали твоята...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...