29.03.2012 г., 19:51

Какво от туй

641 0 0

      Какво от туй

 

Какво от туй,  че е студено,

че мръзнем в блока  всеки ден.

Навънка бие на Зелено,

светът е с Пролет   зареден!...

 

Все още топлото не иде…

И зимата търчи навред!

И Слънце още не се види,

 покаже се, но до обяд!

 

Къде ли Пролетта се  крие,

навярно в сивото Небе!?

Мъглата още снага вие

и  ризи Витоша дере!...

 

Огнището е заредено!

Но Вятърът бучи  край нас!

О, докога ще е студено?

И Зимата ще е на власт?!

 

Ний все се тътрим  със кожуси,

макар че и те ни тежат...

Небето  често ни се муси…

Но снежинки  не хвърчат!...

 

Навън тревичките напират,

надигат тук-таме глави...

О, светли мисли в нас напират,

щом слънчице се появи!

 

Знам, всеки миг при нас ще дойде

жадуваната  Светлина...

На Зимните крака не стойте!

О, идва,  идва Пролетта!

 

Ще ни  угаждат  Синините

във онзи Нереален  свят...

Ще ни  пречисти и душите

от този страшен, зимен Ад!..

 

И за Живота ще възкръснем!

От Радост ще се преродим!

И Имиджа си  пак  ще лъснем!

Но както винаги, със  Грим!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...