Какво по-хубаво да ми се случи?
Гласът ти буди нежно тишината,
на ноти тя се разпилява,
а стаята като декор луната
с магични сенки населява...
Щурците, вечно влюбени и будни,
идеята завчас прегръщат,
да свирят посред нощ не им е трудно,
с любовни трèли те отвръщат...
В оркестъра побързвам да се включа -
свирците, ти и аз сме само...
Какво по-хубаво да ми се случи –
щурци, и глас, едно пиано...
Клавишите докосвам...Туй изкуство
поглъща ме във миг изцяло!...
Под пръстите лежи послушно
великолепното ти тяло!...
За тази музика не трябват ноти!...
Мелодията знам отлично!
Не ще я сбъркам никога - напротив!
Да я повтарям тъй обичам!...
И рони нежни звуци тишината,
а пролетно нощта ухае,
във клоните въздиша тъмнината...
Тя колко много тайни знае!...
Звездите ни отгоре аплодират
и златен прах от тях се сипе!...
Луната да ни чуе се поспира...
Реалност?...Сън?... Вълшебен миг е!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
...
