28.06.2014 г., 10:37

Какво се случи

511 0 0

Какво си ти за мен? 

Как да отговоря в този ден? 

Няма да е днес нито утре.

Как, какво, защо съдбата ни събра?

Така неочаквано се случи.

Как от приятели добри,

съдбата ни откри? 

Толкова странно стана всичко,

че нямах време дъх да си поема.

Няма да забравя едничката

целувка, която направи това,

чудо или грешка.

Това чувство,когато ме поиска и 

аз се дадох...

Не издържах, исках те от преди това! 

Като ме целуна усетих твоя дъх

на близост и спокойствие.

Не исках да свърши всичко.

Но ти така ми каза целувчица една,

а на сутринта отново сме приятели добри.

А ти таз целувка каза да продължи.

А аз се съгласих...

Не можех вече да те пусна,

след като опитах те! 

И сега връщам времето назад,

но има само спомена останал.

А на сутринта, спомняш ли си ти? 

Спомняш ли си онази моя усмивка,

когато те видях,тогава сърцето ми

се преобърна и исках

времето да върна!? 

А после спомняш ли си...? 

С онзи жест, с който ми показа

да усетя устните ти пак. 

И така започна всичко,

от онази вечер, в която

ти помисли, че си тръгнах,

но тръгнали,казвам чао! 

А ти не чу! 

Затова после ме видя

и се случи всичко това! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....