Какво ще кажеш, принце...
758
0
4
Той - залезът бе сякаш режещ нож
по хребета на ланшните ми рани.
Какво ще кажеш, принце, тази нощ,
че няма ги онези звездопади.
Така опърленa боли нощта
във свитите ми пръсти до премала.
Жарта е вече пепел от съня,
а любовта - изпятата балада.
На прага на сърцето ми стоиш,
защо ли да те каня да приседнеш.
Така се уморих да ме делиш
със делника си, без да ме откриеш.
Тръгни си. Бе любов, но в мен, и отболя...
От дълго лутане мечтите избледнят,
но аз ще пазя в кътче от съня
звезди, които твоя блян да сбъднат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
