Dec 11, 2012, 11:25 AM  

Какво ще кажеш, принце... 

  Poetry
617 0 4

 

Той - залезът бе сякаш режещ нож

по хребета на ланшните ми рани.

Какво ще кажеш, принце, тази нощ,

че няма ги онези звездопади.

 

Така опърленa боли  нощта

във свитите ми пръсти до премала.

Жарта е вече пепел  от съня,

а любовта - изпятата балада.

 

На прага на сърцето ми стоиш,

защо ли да те каня да приседнеш.

Така се уморих да ме делиш

със делника си, без да ме откриеш.

 

Тръгни си. Бе любов, но в мен, и отболя...

От дълго лутане мечтите избледнят,

но аз ще пазя в кътче от съня

звезди, които твоя блян да сбъднат. 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • и 11 нощи след написаното принцът си тръгна... пак си мисля, че написаното от нас е предсказание за самите нас...
  • Тъгата можела да бъде и силна?! Харесах!
  • "Така се уморих да ме делиш
    със делника си, без да ме откриеш."

    Хареса ми!
  • Бих писала и повече от 6!Красиво и тъжно!
Random works
: ??:??