КАКВО ЩЕ НАРИСУВАШ
Ти искаш да ме нарисуваш на платното,
но знаеш ли какво ще нарисуваш там!
Една жена смачкана брутално от живота,
или назъбен връх, изправен гордо сам.
А може би листо, подхвърляно от вятъра,
оцветено с цветовете на дъгата есенна,
преминало през житейския луд театър,
с чувства разнолики, черни, светли смесени.
Птица ли, летяла гордо в небесния простор,
но опърлила от подлост и лъжи крилата си,
с последни сили се изтръгва от позор
и в голо тяло приютила е душата си.
Или изхвърлено от прилива дърво, парче,
което някога било е с разлистен ствол
и давало е на живота земен плодове,
но бури го разкъсаха до дънер сух и гол.
Не се мъчи! Погледни в очите на рибата
хваната в примката на самотна старост,
виж там душата й жадуваща младата,
гледа те тя с любов и надеждна ярост.
Просто нарисувай едно туптящо сърце,
което може още своята кръв да раздава,
облаче бяла душа и искрящо светло небе,
душа, която може всичко да прощава.
09 10 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени