5.09.2007 г., 22:53

Какво ще стане...

955 0 0

Лицето ми се стопля от сълзи -
не знам, не знам какво да правя!
Заслушана в плача си, черна
мъка плакна... И си представям:

Ако облаците паднат ниско -
какво ще стане?
Ако думите се свършат някой път -
какво ще стане?
И ако всички ме оставят -
какво ще стане...?

Защо ли плача? Знам
какво ме чака...

Лицето ми се стопля от сълзи -
и аз наистина не знам какво да правя -
изплаквам черна мъка - камък.
И си представям:

Ако стъпча всичките цветя -
какво ще стане?
Ако ужиля своята любов -
какво ще стане?
Ако и тази вечер има буря -
какво ще стане?

Защо ли плача…?
Знам какво ме чака: знам,
ще легна някой път на релсите на влака,
главата си със шепи ще притисна,
ще пробвам мъката да слея със нощта.
Когато думите се свършат,
лятото, качено върху облаците ниски,
реши, че вече няма да пристига -
когато моята любов, ужилена,
направи тези редове на книга,

и същата ужасна вечер има буря -

върху пулсиращата релса аз
ще бъда само точка.
А аз ще бъда само точка
върху пулсиращата релса.

1997-2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...