30.10.2007 г., 18:42

Какво си?

1K 0 2

Обичам те, 

тъй както те мразя,

изнервяш и успокояваш,

изгаряш и вледеняваш,

владееш всяка част от мен,

за теб съм кукла на конци,

но ме търсиш в черните нощи,

ти си болка и самота,

но си и щастие и красота,

ти си моята отрова,

от която пия всеки ден,

всекидневната доза поглъщам

и в теб се превръщам,

какво си ти, Бог ли,

не, не си...

Ти си дяволско изчадие,

създадено да ме измъчва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...