Обичам те,
тъй както те мразя,
изнервяш и успокояваш,
изгаряш и вледеняваш,
владееш всяка част от мен,
за теб съм кукла на конци,
но ме търсиш в черните нощи,
ти си болка и самота,
но си и щастие и красота,
ти си моята отрова,
от която пия всеки ден,
всекидневната доза поглъщам
и в теб се превръщам,
какво си ти, Бог ли,
не, не си...
Ти си дяволско изчадие,
създадено да ме измъчва!
© Ралица Лазарова Всички права запазени