Какво си?
Обичам те,
тъй както те мразя,
изнервяш и успокояваш,
изгаряш и вледеняваш,
владееш всяка част от мен,
за теб съм кукла на конци,
но ме търсиш в черните нощи,
ти си болка и самота,
но си и щастие и красота,
ти си моята отрова,
от която пия всеки ден,
всекидневната доза поглъщам
и в теб се превръщам,
какво си ти, Бог ли,
не, не си...
Ти си дяволско изчадие,
създадено да ме измъчва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Лазарова Всички права запазени