Какво си ти...
Какво си ти...
Какво си ти...?
Монах без вяра,
пречупен клон
с изсъхнали листа.
Какво си ти...?
Цвят прекрасен,
поглъщаш сетивата
с отровен аромат.
А може би си
завоевател
утоляващ его,
с ледено копие
забито в сърце.
Или си просто
връхлитащ Везувий,
с опустошителен поглед,
без вина...
Какво си ти
вече не питам...
Тръгнах...
Няма да остана в твоят Помпей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дона Всички права запазени
