Какво си ти...
Какво си ти...?
Монах без вяра,
пречупен клон
с изсъхнали листа.
Какво си ти...?
Цвят прекрасен,
поглъщаш сетивата
с отровен аромат.
А може би си
завоевател
утоляващ его,
с ледено копие
забито в сърце.
Или си просто
връхлитащ Везувий,
с опустошителен поглед,
без вина...
Какво си ти
вече не питам...
Тръгнах...
Няма да остана в твоят Помпей!
© Дона All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
