Какво си ти? Не си ли слънчевият лъч,

погалил сетивата ми жадни за ефирния ти допир?

Какво си ти? Не си ли внезапният вятър,

прегърнал ме силно, оставил копнеж по нова прегръдка?

Какво си ти? Не си ли детска усмивка,

родена и пораждаща във мен вълнение тъй, сякаш

един път в живота  полага ми се да я видя?

Какво си ти за мен? Дали ли не си греховна мисъл,

преборила достойно другите ми мисли във главата?

Какво си ти? Ти си моя нова слабост, която

е приятно сладка, но и тайнствено горчива ...

Какво си ти? Но има ли значение, щом присъствието ти

ме кара да се чувствам стотици пъти по-щастлива!!!