5.11.2006 г., 18:19 ч.
Какво след нас остава
Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят
и падат като бомби криле на бесни птици...
А ние в хоризонта огнен вперили зеници
криеме душите си - душите ни болят.
И впиваме ресници във вечерната плът...
Какво след остава, диво и червено?...
И искам в теб да стопля сивото студено...
но как да те докосна? - Пръстите кървят.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят
и падат като бомби криле на бесни птици...
А ние в хоризонта огнен вперили зеници
криеме душите си - душите ни болят.
И впиваме ресници във вечерната плът...
Какво след остава, диво и червено?...
И искам в теб да стопля сивото студено...
но как да те докосна? - Пръстите кървят.
© Румяна Славкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав за текста!