Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят
и падат като бомби криле на бесни птици...
А ние в хоризонта огнен вперили зеници
криеме душите си - душите ни болят.
И впиваме ресници във вечерната плът...
Какво след остава, диво и червено?...
И искам в теб да стопля сивото студено...
но как да те докосна? - Пръстите кървят.