5 nov 2006, 18:19
Какво след нас остава
Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят
и падат като бомби криле на бесни птици...
А ние в хоризонта огнен вперили зеници
криеме душите си - душите ни болят.
И впиваме ресници във вечерната плът...
Какво след остава, диво и червено?...
И искам в теб да стопля сивото студено...
но как да те докосна? - Пръстите кървят.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят
и падат като бомби криле на бесни птици...
А ние в хоризонта огнен вперили зеници
криеме душите си - душите ни болят.
И впиваме ресници във вечерната плът...
Какво след остава, диво и червено?...
И искам в теб да стопля сивото студено...
но как да те докосна? - Пръстите кървят.
© Румяна Славкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесва ми
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав за текста!