Какво съм аз...
Не съм прашинка на Безкрая под клепача,
не съм въздишка, нарисувана от здрача,
нито страха в душата на сърната,
когато ù отнемат свободата.
И гордостта на победителя не съм,
нито сънуван дълго и несбъднат сън.
Не съм сърцето синьо на морето.
Но може би съм цветето, което
невидимо до теб заспива тихо.
И сигурно съм няколкото стиха,
дето любими са ти и без тях не можеш...
Навярно аз съм острото на ножа,
в олтара свят най-ценната икона...
И съм сълза, в греховен час отронена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
