Mar 18, 2011, 12:09 PM

Какво съм аз...

  Poetry » Other
882 0 2

Не съм прашинка на Безкрая под клепача,

не съм въздишка, нарисувана от здрача,

нито страха в душата на сърната,

когато ù отнемат свободата.

И гордостта на победителя не съм,

нито сънуван дълго и несбъднат сън.

Не съм сърцето синьо на морето.

Но може би съм цветето, което

невидимо до теб заспива тихо.

И сигурно съм няколкото стиха,

дето любими са ти и без тях не можеш...

Навярно аз съм острото на ножа,

в олтара свят най-ценната икона...

И съм сълза, в греховен час отронена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...