Ти си тук, но не си.
Очите се затварят и се връщаш там.
Дъхът напуска устните и гали неговите.
Бели пръсти се вплитат в безчувствена прегръдка.
Шепотът...
Не отново!
Шепотът на голи сенки.
Бягаш...
Бягаш, но изход няма.
Не тук и не там...
Но бягаш, а шепотът те следва.
Крие се и пак те сграбчва.
Изход няма.
Не тук и не там...
Шепота... - усещаш го!
Шепот от изминало докосване.
Шепот - полъх от отминал свят.
А ти бягаш.
Но той е с теб, той е в теб, той е... теб!
Там и тук, сега и някога.
Изход няма... - губиш го!
Очите се отварят рязко.
Дъхът напуска устните припряно.
Студени пръсти се притискат о безчувствено стъкло.
Рамка и прозорец.
А вън - шепотът на падащ сняг.
Голи сенки...
В очите - сиви призраци и кости от отминал свят...
Споменът за плът и страст и летен мраз...
Мирисът на дивите цветя.
И ти се давиш, задушаваш и потъваш.
И сиви призраци се стичат от очите.
Разкъсани лежат окови на фалшивата усмивка.
Ти си тук, но се връщаш там.
Отново...
Шепот - полъх на живот.
Шепот - въздухът на твоя свят.
Очите се затварят и се връщаш там.
Рамка и прозорец.
А вън - падащ сняг.
© Мира Всички права запазени