Какво съм аз? Шепот срешу устните ти?

Ти си тук, но не си.

Очите се затварят и се връщаш там.

Дъхът напуска устните и гали неговите.

Бели пръсти се вплитат в безчувствена прегръдка.

Шепотът...

Не отново!

Шепотът на голи сенки.

Бягаш...

Бягаш, но изход няма.

Не тук и не там...

Но бягаш, а шепотът те следва.

Крие се и пак те сграбчва.

Изход няма.

Не тук и не там...

Шепота... - усещаш го!

Шепот от изминало докосване.

Шепот - полъх от отминал свят.

А ти бягаш.

Но той е с теб, той е в теб, той е... теб!

Там и тук, сега и някога.

Изход няма... - губиш го!

Очите се отварят рязко.

Дъхът напуска устните припряно.

Студени пръсти се притискат о безчувствено стъкло.

Рамка и прозорец.

А вън - шепотът на падащ сняг.

Голи сенки...

В очите - сиви призраци и кости от отминал свят...

Споменът за плът и страст и летен мраз...

Мирисът на дивите цветя.

И ти се давиш, задушаваш и потъваш.

И сиви призраци се стичат от очите.

Разкъсани лежат окови на фалшивата усмивка.

Ти си тук, но се връщаш там.

Отново...

Шепот - полъх на живот.

Шепот - въздухът на твоя свят.

Очите се затварят и се връщаш там.

Рамка и прозорец.

А вън - падащ сняг.