Какво съм аз за теб?
Играчка?
Една от многото глупачки?
Една душа, обречена да страда.
Една душа, умираща тъй млада.
Едно от многото деца,
на сляпо тръгнали по твоята следа.
Едно отдавна влюбено сърце
на малко, глупаво дете,
което не разбра играта
и с тебе сложи си белята.
Което нощем плаче безутешно.
От теб нуждая се тъй спешно!
А ти не се интересуваш!
Та ти дори и не разбра,
че в мен оставил си следа.

Но няма смисъл и от съжаление
пред малкото ми откровение.
Дори и да не признаваш,
аз знам, че ти не съжаляваш.
Аз знам, че даже става ти добре
пред сълзите на малкото дете.