Какво, за Бога, дадохме
Какво, за Бога, дадохме
за нашата държава?
Дали е вяра праведна,
борба за чест и слава?
Това ли, че по кофи
бездомникът се рови
грубеят мойте строфи,
а въздухът ни трови?
Децата, неразбрани,
по нета от чужбина
целуваме екранно
и май това ни стига.
Залостили вратите,
пред топлата камина
до късно новините
сърцата ни разбиват -
с поредното убийство,
с разтърсващата драма,
с отровата ни змийска
изплюта от екрана.
И как да взема въздух,
и как да релаксирам
във времето оскъдно
до идващата зима?
Във прехода затънали,
подгонени от кризи,
като телета вързани
пред кланица се нижем.
И погледи зареяли
в химери обещани,
тъпеем, непрогледнали
обществените рани.
Какво до тука дадохме
на нашата Родина?
Попарата им ядохме
на свои, от чужбина.
Историо, към тебе сме
единствено длъжници.
Духът вулкан задремал е
с проблясващи искрици!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
