20.11.2024 г., 8:48

Каквото

540 0 0

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.

Защо ли пък ни бяха дните?
Минало и Бъдеще - въобще!
Да изгоним дявола - злините
в простосмъртно настояще.

В моментите живеем тихо,
но моменти всякакви. ''Уви"!
Щастие, тъга и старо вино.
Истината пък ни промени!

Колко от това сега е вярно?
Всеки сам за себе си го знае.
Да е чувство леко и приятно.
Благината всеки да познае.

Да няма завист, лоши думи...
Да няма болка, страх обиди...
Не голи и в незнайни друми?
А слънцето в душите да грее.

И трябва ли да има екшън,
и трябва ли да има драма?
И Болка ли? Любов човешка.
А моята е толкова голяма!

Какво е човека без друго?
Какъв е човека? Не знам.
Величествен или влечуго!
Любов - безбрежен океан...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...