20.11.2024 г., 8:48

Каквото

546 0 0

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.

Защо ли пък ни бяха дните?
Минало и Бъдеще - въобще!
Да изгоним дявола - злините
в простосмъртно настояще.

В моментите живеем тихо,
но моменти всякакви. ''Уви"!
Щастие, тъга и старо вино.
Истината пък ни промени!

Колко от това сега е вярно?
Всеки сам за себе си го знае.
Да е чувство леко и приятно.
Благината всеки да познае.

Да няма завист, лоши думи...
Да няма болка, страх обиди...
Не голи и в незнайни друми?
А слънцето в душите да грее.

И трябва ли да има екшън,
и трябва ли да има драма?
И Болка ли? Любов човешка.
А моята е толкова голяма!

Какво е човека без друго?
Какъв е човека? Не знам.
Величествен или влечуго!
Любов - безбрежен океан...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...