20.11.2024 г., 8:48 ч.

Каквото 

  Поезия » Философска
114 0 0

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.

Защо ли пък ни бяха дните?
Минало и Бъдеще - въобще!
Да изгоним дявола - злините
в простосмъртно настояще.

В моментите живеем тихо,
но моменти всякакви. ''Уви"!
Щастие, тъга и старо вино.
Истината пък ни промени!

Колко от това сега е вярно?
Всеки сам за себе си го знае.
Да е чувство леко и приятно.
Благината всеки да познае.

Да няма завист, лоши думи...
Да няма болка, страх обиди...
Не голи и в незнайни друми?
А слънцето в душите да грее.

И трябва ли да има екшън,
и трябва ли да има драма?
И Болка ли? Любов човешка.
А моята е толкова голяма!

Какво е човека без друго?
Какъв е човека? Не знам.
Величествен или влечуго!
Любов - безбрежен океан...

© Веселин Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??