Nov 20, 2024, 8:48 AM

Каквото

541 0 0

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.

Защо ли пък ни бяха дните?
Минало и Бъдеще - въобще!
Да изгоним дявола - злините
в простосмъртно настояще.

В моментите живеем тихо,
но моменти всякакви. ''Уви"!
Щастие, тъга и старо вино.
Истината пък ни промени!

Колко от това сега е вярно?
Всеки сам за себе си го знае.
Да е чувство леко и приятно.
Благината всеки да познае.

Да няма завист, лоши думи...
Да няма болка, страх обиди...
Не голи и в незнайни друми?
А слънцето в душите да грее.

И трябва ли да има екшън,
и трябва ли да има драма?
И Болка ли? Любов човешка.
А моята е толкова голяма!

Какво е човека без друго?
Какъв е човека? Не знам.
Величествен или влечуго!
Любов - безбрежен океан...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...