Каквото сееш, туй и ще пожънеш
Каквото сееш, туй и ще пожънеш!
Засявах радост, песни и любов!
Жадувах щастие съдбата да ми върне:
очаквах жътвата, за нея бях готов!
Но неведнъж вървях срещу съдбата,
пронизван от отровните стрели,
които тя изпращаше в отплата!
А как се молех дъжд да завали,
за да пречисти старите пробои,
гърдите ми да дишат свеж озон!...
И сам намерих верните устои,
завинаги пресякъл Рубикон!
Но не протяжна песен на жътвари –
победен рог в сърцето ми тръбеше!
И не назад към спомените стари –
към нов живот съдбата ми летеше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
