2.11.2013 г., 12:48

Какъв ли е цветът на любовта?

1.9K 0 44

                                                   Не че има много връзка, но този коментар на
                                                              Дочето - Довереница ме провокира:
                                                        " ...цветът на щастието е лимоненожълт"
                             

 

 

Цветът на любовта ли? Може би,
прилича на снежинка полетяла.
На пуканка със къдрави вълни,
накацали по дрешката ù бяла.

 

А може би – на захарен памук,
на розова смешинка върху устни,
на гукането детско – сладък звук,
на Пинко, на балон от дъвка вкусна...

 

Дали пък не е бледа резеда?
Разлистено ухаеща на пролет.
Дали не е безкрайна синева?
Със облачета рошавки отгоре...

 

Цветът на любовта ли? В моя свят
е с топла кафеникава обвивка –
горчиво-сладък черен шоколад.
Разбрах го, щом очите му обикнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах стихчето!Любовта е със съдържание, без цвят- от нея пие целият свят!
  • Скоро не бях чела подобна прекрасност!Благодаря! :D
  • благодаря Ирина, Наде, Али
  • Хе хе много симпатично и пак по случайност съвпада с моя цвят на любовта. Четеш ли ме не знам, но ми палиш кръвчицата като дойда при теб
  • Ммм, сладичко...!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...